Въпреки че като цяло е ефективен, раковото лекарство ритуксимаб не работи за всички. Въпреки това, ново проучване установи, че добавянето на специфично човешко антитяло към лекарството може да възстанови способностите му за убиване на рак.
Rituximab, който понякога се продава под марката Rituxan, се използва за лечение на някои автоимунни заболявания и някои видове рак.
Rituximab не е химиотерапия, а по-скоро терапия с моноклонални антитела, която може да се използва самостоятелно или заедно с химиотерапия. Този тип интервенция използва антитела, които се свързват със специфични клетки или протеини, като по този начин стимулират имунната система на пациента да ги атакува.
По-специално, ритуксимаб е антитяло срещу протеин, наречен CD20, който се появява най-често на повърхността на имунни В-клетки. Rituximab е полезен при лечението на неходжкинов лимфом и хронична лимфоцитна левкемия; при тези условия ракът засяга предимно имунните клетки.
Счита се, че Rtuximab действа чрез използването на редица механизми – например, след като лекарството се свърже с CD20, той образува капачка от едната страна на клетката, която изтегля протеините от тази страна. Когато естествените клетки убийци (вид бели кръвни клетки) се свързват с капачката, те са по-успешни при задействане на клетъчна смърт или апоптоза.
Накратко, ритуксимаб помага на имунната система да насочва и убива раковите клетки по-ефективно.
Проблемът с резистентността към ритуксимаб
Когато ритуксимаб е одобрен за медицинска употреба през 1997 г., той е добре приет. Някои изследователи го наричат “най-съществения напредък в лечението на злокачествени B-клетки, тъй като появата на комбинирана химиотерапия”.
Въпреки това, няма такова нещо като перфектно лекарство, а ритуксимаб не работи за всички. При някои хора тя не активира клетъчната смърт. Смята се, че при някои от тези индивиди молекулата, наречена регулатор, разтворим комплементарен фактор Н (CFH), предпазва клетките от апоптоза.
Група изследователи от Института по ракови заболявания на Дюк в Дърам, Нюкасъл, неотдавна проучи този механизъм по-подробно; те искаха да разберат дали могат или не да повлияят на този контрапродуктивен защитен механизъм за подобряване на ефективността на ритуксимаб за повече хора. Резултатите от тях са публикувани тази седмица в списание PLOS One.
Екипът беше ръководен от старши автор д-р Едуард Ф. Пац, младши, д-р Джеймс и Алис Чен професор по радиология при Дюк. В предишни проучвания д-р Пат и колегите му идентифицирали някои пациенти, които са имали антитела срещу CFH и поради това имат естествена способност да се борят с рака.
Чрез производството на това антитяло те са успели да изключат CFH, като ефективно премахват системата за сигурност на раковите клетки и я оставят отворени за имунната система или лекарства като ритуксимаб.
Допълнителните антитела подобряват лечението
В най-новия набор от експерименти д-р Пат излезе да разбере дали антитялото към CFH може да направи ритуксимаб ефективен при пациенти, които са естествено резистентни към него.
За начало изследователите са изследвали левкемичните клетки на 11 пациенти, за да установят дали са резистентни към ритуксимаб. Десет от туморните клетки на 11 участници не реагираха на лекарството.
Когато изследователите добавиха CFH антитяло към ритуксимаб, пет от 11-те пациенти (45%) демонстрираха значително увеличаване на смъртността на раковите клетки.
Както д-р Пат обяснява: “Това е комбиниран подход, който изглежда премахва имунната защита на раковите клетки. Пациентите, които са били устойчиви на ритуксимаб, са чувствителни към ритуксимаб.”
Екипът вече има планирано клинично изпитване фаза 1, за да постави антитялото през неговите крачки. Това бъдещо проучване ще измерва как работи върху напреднали солидни тумори, включително рак на гърдата, дебелото черво и белите дробове.
Колкото по-напредналите ни разбиране за рак става, толкова по-сложни са случаите, когато откриваме болестта. Това прави тласкането за нови лечения е все по-сложна задача.
Докато авторите завършват в своята статия: “Става все по-ясно, че туморите използват множество механизми за избягване на имунната система и често са резистентни на монотерапия. По-доброто разбиране на механизмите за резистентност ще помогне за оптимизирането на терапията с рак”.
Ако резултатите от настоящото проучване се повтарят във фаза 1, новото лечение с CFH антитяло може допълнително да подобри ефикасността на вече успешно лечение на рак.
